Русия: там, където човекът се превръща в роб
Коментар на Константин Егерт:
Най-страшното в тази история е това, че тя не е изненада за никого. Преди няколко дни " Новая газета " разгласява видеозапис на жестокия побой над арестанта Евгений Макаров, осъществен от служители в Ярославската изправителна колония. Малко по-късно обвинените в побоя бяха арестувани и по случая беше образувано дело. А адвокатката на правозащитния фонд " Обществена поръчка " Ирина Бирюкова, която е предала видеозаписа на публицистите, е отпътувала със фамилията си в чужбина - поради заканите, които е почнала да получава.
Това не е изключение
Германия и редица други страни, в които историята на Евгений Макаров попадна в медиите, са шокирани. Хората в Русия - ни минимум. Всъщност побоят над Макаров е нанасен още през 2017 година. Арестантът подава скоро по-късно тъжба против мъчителите си, само че локалната прокуратура настойчиво отхвърля да заведе дело - твърди се, че зам.-началникът на пандиза има роднински връзки с един от прокурорите. Едва сега публикацията в " Новая газета " и подписаната от 50 000 души петиция, в която те настояват за наказване на въпросните чиновници, накараха управляващите да действат. Става дума за управляващите в Москва, т.е. няма да се наложи абсурдът да бъде разследван в Ярославъл.
Това, че адвокатката Бирюкова бе принудена да се укрие и да изиска банкет в стратегия за отбрана на очевидци, също не шокира съветската аудитория. Защото случилото се в изправителната колония номер едно в Ярославска област е предписание, а не изключение. Ако отговорните бъдат осъдени (при изискване, че делото не бъде прекратено), това ще бъде изключение, а не предписание.
Духът на ГУЛАГ е жив
Видеозаписът на жестокия побой, нанесен над затворника Макаров, в който вземат участие десетина чиновници на колонията, е изработен със служебната видеокамера на един от тях. Това ясно демонстрира, че въпросният чиновник дори не се е опитал да потули следите от случая. Явно тъй като е бил сигурен, че записът в никакъв случай няма да излезе отвън стените на пандиза. Само че записът въпреки всичко видя бял свят. Как тъкмо - по обясними аргументи юрист Бирюкова не дава пояснения по този въпрос.
Този видеозапис повдига завесата над това, което се прави в наказателната система в цяла Русия. Защото за всеки, който живее в тази страна, е ясно, че това не е ексклузивен случай, а нормална процедура.
Според формалните данни, броят на пандизчиите в Русия понастоящем е толкоз невисок, колкото не е бил от времето, когато е почнало да се води подободна статистика. Става дума за 600 000 затворници - и въпреки всичко процентно това е малко повече в съпоставяне със страните от Европейски Съюз и със страните от някогашния Съветски съюз. Същевременно издръжката на самите затвори е по-висока, в сравнение с тази в Съединени американски щати. Освен това в наказателната система се шири жестока корупция, в резултат на което изискванията в пандизите са незадоволителни, въпреки броят на пандизчиите да понижава. Ето за какво непрекъснато се закриват остарели и се строят нови.
Основният проблем не са парите. А този: макар че системата на ГУЛАГ е ликвидирана, нейният дух живее и процъфтява. Младежите, издевателствали над Макаров, са наследили от своите предшественици от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) презрението към поверения им " човешки материал ". Попадналият в изправителна колония престава да бъде персона, той става плебей, с който могат да вършат каквото си изискат. А в случай че това не е допустимо, то е, както се споделя, по " справедливи аргументи " - тъй като натрапчиви правозащитници желаят проверка; затворникът се оказва човек с връзки или пък началникът на наказателната институция се бои от скандал, защото чака покачване.
Константин Егерт
Там насилието е норма
Не възвеличавам пандизчиите. Въпросният Макаров излежава присъда за " съзнателно причиняване на тежка телесна щета ". Само че първо: знаем какъв брой постоянно съветските съдилища издават несправедливи присъди. И второ: определеното наказване по принцип би трябвало да способства за превъзпитаването на оня, който се е оказал зад решетките. По думите на Макаров, чиновниците се нахвърлили върху него, откакто възразил, че подритнали на пода Библията му, сред страниците на която пазел писмо от майка си. Ако това дава отговор на истината, излиза, че индивидът се е застъпил не за имуществото си, а за нещо, което му е скъпо - и е заплатил за това с нанесен му побой и чудовищно оскърбление. За какво превъзпитание може да става дума тук?
Милиони някогашни и сегашни длъжностни лица в наказателни институции наподобява не почитат себе си, а това значи, че и в никакъв случай няма да могат да почитат същински другите. За тях насилието е норма. Те неизбежно и с редки изключения възприемат безчовечните правила на играта от съветската и постсъветската система.
Затвори, сходни на Ярославската изправителна колония номер едно, са неразделна и, уви, органична част от съветския живот. И тъкмо по тази причина рейтингът на радио " Шансон " още дълги години ще си остане галактически висок. Хитовете на Михаил Круг от рода на " Владимирский централ " не от едно десетилетие звучат из цяла Русия. И както надзиратели, по този начин и пандизчии ги одобряват за " своята " музика.
Най-страшното в тази история е това, че тя не е изненада за никого. Преди няколко дни " Новая газета " разгласява видеозапис на жестокия побой над арестанта Евгений Макаров, осъществен от служители в Ярославската изправителна колония. Малко по-късно обвинените в побоя бяха арестувани и по случая беше образувано дело. А адвокатката на правозащитния фонд " Обществена поръчка " Ирина Бирюкова, която е предала видеозаписа на публицистите, е отпътувала със фамилията си в чужбина - поради заканите, които е почнала да получава.
Това не е изключение
Германия и редица други страни, в които историята на Евгений Макаров попадна в медиите, са шокирани. Хората в Русия - ни минимум. Всъщност побоят над Макаров е нанасен още през 2017 година. Арестантът подава скоро по-късно тъжба против мъчителите си, само че локалната прокуратура настойчиво отхвърля да заведе дело - твърди се, че зам.-началникът на пандиза има роднински връзки с един от прокурорите. Едва сега публикацията в " Новая газета " и подписаната от 50 000 души петиция, в която те настояват за наказване на въпросните чиновници, накараха управляващите да действат. Става дума за управляващите в Москва, т.е. няма да се наложи абсурдът да бъде разследван в Ярославъл.
Това, че адвокатката Бирюкова бе принудена да се укрие и да изиска банкет в стратегия за отбрана на очевидци, също не шокира съветската аудитория. Защото случилото се в изправителната колония номер едно в Ярославска област е предписание, а не изключение. Ако отговорните бъдат осъдени (при изискване, че делото не бъде прекратено), това ще бъде изключение, а не предписание.
Духът на ГУЛАГ е жив
Видеозаписът на жестокия побой, нанесен над затворника Макаров, в който вземат участие десетина чиновници на колонията, е изработен със служебната видеокамера на един от тях. Това ясно демонстрира, че въпросният чиновник дори не се е опитал да потули следите от случая. Явно тъй като е бил сигурен, че записът в никакъв случай няма да излезе отвън стените на пандиза. Само че записът въпреки всичко видя бял свят. Как тъкмо - по обясними аргументи юрист Бирюкова не дава пояснения по този въпрос.
Този видеозапис повдига завесата над това, което се прави в наказателната система в цяла Русия. Защото за всеки, който живее в тази страна, е ясно, че това не е ексклузивен случай, а нормална процедура.
Според формалните данни, броят на пандизчиите в Русия понастоящем е толкоз невисок, колкото не е бил от времето, когато е почнало да се води подободна статистика. Става дума за 600 000 затворници - и въпреки всичко процентно това е малко повече в съпоставяне със страните от Европейски Съюз и със страните от някогашния Съветски съюз. Същевременно издръжката на самите затвори е по-висока, в сравнение с тази в Съединени американски щати. Освен това в наказателната система се шири жестока корупция, в резултат на което изискванията в пандизите са незадоволителни, въпреки броят на пандизчиите да понижава. Ето за какво непрекъснато се закриват остарели и се строят нови.
Основният проблем не са парите. А този: макар че системата на ГУЛАГ е ликвидирана, нейният дух живее и процъфтява. Младежите, издевателствали над Макаров, са наследили от своите предшественици от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) презрението към поверения им " човешки материал ". Попадналият в изправителна колония престава да бъде персона, той става плебей, с който могат да вършат каквото си изискат. А в случай че това не е допустимо, то е, както се споделя, по " справедливи аргументи " - тъй като натрапчиви правозащитници желаят проверка; затворникът се оказва човек с връзки или пък началникът на наказателната институция се бои от скандал, защото чака покачване.
Константин Егерт
Там насилието е норма
Не възвеличавам пандизчиите. Въпросният Макаров излежава присъда за " съзнателно причиняване на тежка телесна щета ". Само че първо: знаем какъв брой постоянно съветските съдилища издават несправедливи присъди. И второ: определеното наказване по принцип би трябвало да способства за превъзпитаването на оня, който се е оказал зад решетките. По думите на Макаров, чиновниците се нахвърлили върху него, откакто възразил, че подритнали на пода Библията му, сред страниците на която пазел писмо от майка си. Ако това дава отговор на истината, излиза, че индивидът се е застъпил не за имуществото си, а за нещо, което му е скъпо - и е заплатил за това с нанесен му побой и чудовищно оскърбление. За какво превъзпитание може да става дума тук?
Милиони някогашни и сегашни длъжностни лица в наказателни институции наподобява не почитат себе си, а това значи, че и в никакъв случай няма да могат да почитат същински другите. За тях насилието е норма. Те неизбежно и с редки изключения възприемат безчовечните правила на играта от съветската и постсъветската система.
Затвори, сходни на Ярославската изправителна колония номер едно, са неразделна и, уви, органична част от съветския живот. И тъкмо по тази причина рейтингът на радио " Шансон " още дълги години ще си остане галактически висок. Хитовете на Михаил Круг от рода на " Владимирский централ " не от едно десетилетие звучат из цяла Русия. И както надзиратели, по този начин и пандизчии ги одобряват за " своята " музика.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ